Ментето.

По отношение на статута на употребата на термина “Менте”, се налага да се направят някои уговорки, черпейки от теоретичните извори, изследващи археологията и антропологията му.
Първата е, че се търси проекцията на реалното “Менте”. Защото дебатът около оригинала и копието е загубил смисъла си извън средите на един старомоден елит от частни колекционери на обекти и музейни експерти, или чиновници от службите по контрол на запазените марки.
Фейк е един от най-старите наративи, вътрешен проблем в изкуството на ниво идея, техники и изразяване. Перспективата например е развита като система, чрез която на двуизмерна плоскост се създава илюзията за пространство. Техниките преди индустриалната революция работят с трите измерения място, природа и човек. Както обяснява Люис Мамфърд, механизираните системи вкарват и реалното време като четвърто измерение в уравнението.
Стари майстори, нови майстори, клишета, механични матрици, Анди Уорхол, Елвис Пресли, политическите кампании, консервантите и оцветителите на fast food-храната, помогнали й да добие здравословен и апетитен, автентичен вид. Моделите ментета в биотехниките с дебата около автентичността на визуализираните симулации на ДНК връзките с тяхната прекомерна естетизация, или неистинността на компютърно анимираното представяне на микроелементи от биологията и физиологията на човека, онлайн игри, местата за развлечение, риалити ТV програмите, като спечелилото голяма популярност шоу “Big Brother”.
“Менте снимките са част от историята на фотографията и водят началото си от ранните дни на медията. Елементи на снимката ретуширайки са се изтрили от или добавили на снимката. Сталин е използвал ретуширането за политическата си пропаганда. Такива опити за манипулация изглеждат направо дилетантски на фона на модерното дигитално редактиране на картини, което добавя изцяло ново измерение във възможностите за промяна на действителността, и за използване на симулация и фикция.” – Rudolf Scheutle, “Kathrin Günther,” in: Moving Pictures – Photography and Film in Contemporary Art (2001), p. 63.
В есето си “Пътуване в хиперреалността”, Еко обяснява, как пътешествието му в САЩ е едно поклонение по светите места в търсене на “хиперреалност” или света на “абсолютното менте”, в което имитациите не само възпроизвеждат действителността, а се стремят да я подобрят.
Не е неочаквано, че това търсене го води към “абсолютните ментета градове”, Дисниланд и Дисниуърлд, с техните въз-произведени главни улици, имитации на замъци и животоподобни, животнотронични роботи.
Дисниланд ни казва, че техниките могат да ни снабдяват с повече действителност, отколкото природата.”
В последните години, комерсиалното кино отбеляза истински търговски бум на филми като “Шоуто на Труман”, “Матрицата”, “Гудбай Ленин” – отправящи директно към темата. Могат ли причините за този зрителски интерес да се обяснят с аргумента как обществото се оказва все по-чувствително кум антиутопични саги , и не му е безразличен дебатът за оригинала и копието.
Обратно на тази тенденция, днес на пазара схемата за бърз и незабавен успех ни отправя директно към формулата, доминирана от реалното “Менте”. Масмедиите и попкултурата, се оказва, много по-бързо се ориентират и задоволяват колективните нужди на пазара и вкуса на зрителската аудитория.
МТV миксира програмите си, балансирайки между рекламите, музикалните клипове и новия реализъм на телевизия, изработена от зрители за зрители.
Една нова картина на развитие в съвременната култура и съответно съвременното изкуство, където критическите рефлексии и социални импликации се базират на силното желание за един нов реализъм, базиран на аргументите за незабавна консумация, където наред с войните, се консумират природните бедствия и всеки друг инцидент е добре дошъл.
“Хората искат да чуят за действителни хора, живеещи действителни животи на действителни места.”
– David Boyle, Authenticity – Brands, Fakes, Spin and the Lust for Real Life (2003; Автентичност – марки, ментета, манипулация и ламтежът за истински живот), p. 274.