Критика на чистия образ – между ментето и цитата
Проект на сдружение „Изкуство днес“
в сътрудничество с Code Flow
Куратор и автор на текстовете Димитрина Севова
“Било през XVIII век. Един много начетен в областта на часовниковите механизми илюзионист създава робот. И той бил толкова съвършен, движенията му били толкова гъвкави и естествени, че когато илюзионистът и неговата творба излизали заедно на сцената, зрителите не можели да различат кой е човекът и кой е роботът. Тогава илюзионистът се видял принуден да механизира собствените си жестове и като връх на изкуството, леко да разстрои собствената си външност, за да придаде смисъл на спектакъла, тъй като зрителите били много уплашени, че не могат в хода на представлението да разберат кой е “истинският”. Още по-добре било, ако те приемели човека за машина, а машината за човек.” – Притча, цитирана от Бодриар.
Френският режисьор Жак Тати ни предложи една фрагментирана нова картина на света, изградена от парчета фалшива природа, механизирани части и фешън атрибути чрез която се оформят новите градски публични пространства. В този процес функцията на езика като речеви акт не е от значение, едно общество, където комуникацията е сведена до знака и сигнала. Механизираните човеци на Тати, алиенирани, подражават в своите жестове на машините, а машините стават по-човешки, като бъбриво общуват помежду си, за да в един момент да загубим напълно способността си да различим натурата, или човешкото тяло от технологизирания/технизирания свят на машините и синтетичните повърхностни на новите материали.
А в “2001: Одисея в космоса”, култовия филм на Стенли Кубрик, определил вкуса на едно цяло поколение дизайнери, художници и мислители, главният компютър на космическия кораб, пътуващ със специална мисия към Юпитер, ХАЛ, се оказва в ситуация, която не е предвидена, когато е бил програмиран: да борави с противоречиви директиви. Неговата задача да изпълни тайната мисия се сблъсква с основното му предназначение, да опазва живота на екипажа. Под напрежението на това противоречие, машината може да оцелее единствено с това, че от рационална дегенерира в емоционална. Тоест, ХАЛ добива човешки черти.
This work is licensed under a Creative Commons License. (Attrib.NonCommercial.NoDerivs 2.0)
art today lab 2005