Критика на чистия образ – между ментето и цитата
Проект на сдружение „Изкуство днес“
в сътрудничество с Code Flow
Куратор и автор на текстовете Димитрина Севова
Като следствие от глобализацията, появата на дигиталните техники, и <Documenta X> 1998 Касел, изкуството официално обяви новия си обект в лицето на “Политика/Поетика”, и отново е призвано, да изпълнява историческа функция в обществото, свързана с идеята не само за технически, а с общия човешки прогрес. Между документа и социалната интервенция, диалектиката на изкуството се свързва с един нов за природата му интердисциплинарен подход, с аргумента, че представя определено по-демократични форми на изразяване в публичното пространство. В този процес, започнал като алтернатива на съществуващите художествени норми, твърде бързо се ориентираха съвременните художествени институции, които го адаптираха, присвоиха и “канонизираха” и така се реформираха.
Променяйки мотивите, целите, инструментите си, съвременното изкуство очаква от аудиторията си адекватните знания, компетентност, комуникативност, информираност, та дори и технически умения, за да намери ключа към възприемане и тълкуване на работата на художника. Налага ли се посетителите и феновете на художествени събития един вид да се професионализират под този натиск, ако не искат да изпадат от процеса на репрезентиране и възприемане? Може ли с новите техники да се изграждат стратегии, с които изкуството да избяга капана, от презрения дискурс на изкуство за самото изкуството да попадне в този на изкуството от експерти за експертите?
Ако съвременните медийни артистични практики представляват демократичните, достъпните форми и съответно техники на изразяване в изкуството (както твърди една част от експертите), какви са социалните импликации на процесите в съвременното изкуство, и как би могло да се интерпретира представата за високо-ниско в този контекст? Тази дискусия има за фон един морално-етичен въпрос за достъпа до техниките, както и социалните и географски противоречия и разпределението на труда, свързани с тяхното производство и употреба.
Критическите рефлексии на този процес динамично променят терминологията на изкуството. Променя се не само системата от понятия, но и самият обект на изкуството, свързан с една определено европейска, хуманистична традиция в изкуството – натурата. С навлизането на дигиталните техники в изкуството, обратно на първоначалните очаквания за създаването на виртуални киберсветове, се оказа, че интересът е насочен по-скоро към повече натура. Към още повече истинност и автентичност. В настоящия период, обектът на изкуството е определен като “нов реализъм” (Флеш Арт и други списания, определящи най-новите тенденции в съвременното изкуство), “естетика на взаимодействието” или направо “нова сериозност” (горещо от сайта на Московското биенале 2005 – предстои). Променяйки не само дизайна на пейзажа на градската среда, но въобще концепциите, свързани с това понятие. Пустинята става по-пустинна, селото по-селско, планината по-планинска, кечистите по-кечистки, а бедните стават естетизирано бедни. Как един такъв контекст влияе на представите ни за глобалното и локалното?
И тогава се появява нуждата от критика. Предлагам с аргументите на Кант, а след това и на Фуко, да използваме разума си в обсъждането на идеята за човешкия напредък в съвременното медийно изкуство:
“Кант всъщност описва просвещението като момента, в който човечеството ще започне да използва собствения си разум, без да се подчинява на някакъв авторитет; точно в този момент е необходима критиката, тъй като ролята й е да определя условията, в които е легитимна употребата на разума, за да установи, какво може да се знае, какво трябва да се прави, и на какво може да се надява. Нелегитимните употреби на разума са, които пораждат догматизма и хетерономията, наред с илюзията; от друга страна, именно когато легитимната употреба на разума е била ясно определена в принципите си, автономията му може да се гарантира.” – Мишел Фуко, Що е просвещението?
Предлагам да се използва терминът “критика” в историческия смисъл на критическия метод, използван от Кант, за да установи принципите на метафизическото познание на природата и природата на човешкото същество, където не нашето познание се съобразява с вещите, а те с него.
This work is licensed under a Creative Commons License. (Attrib.NonCommercial.NoDerivs 2.0)
art today lab 2005